Албумът излиза на 15 януари 2027 г. чрез Parlophone като плоча, мастерирана на половин скорост, и като „picture disc“ с плакат от оригиналната реклама
На 14 януари 2027 г. Low навършва 50 години. Единадесетият студиен албум на David Bowie е първата част от поредицата, известна като „Berlin Trilogy“, и с право се смята за един от най-влиятелните записи на последния половин век. Денят след златния юбилей, на 15 януари, той ще излезе в лимитирана серия чрез Parlophone.
Изданията са две. Първото е плоча, мастерирана на половин скорост. Второто е „picture disc“, направен от същия мастър. В комплекта има и репродукция на плакат, с който албумът е бил рекламиран преди пет десетилетия. И двете издания са в ограничен тираж и вече могат да се поръчат предварително.
Low отваря изключително плодотворната 1977 г. за Bowie. Това е първият от четири забележителни албума, в чието създаване участва или които издава през годината. Сред тях са и неговият “Heroes”, както и The Idiot и Lust for Life на Iggy Pop, които той продуцира и в чието написване има дял.
Албумът е записан през септември 1976 г. в „Château d’Hérouville“ в Северна Франция. През октомври Bowie се мести в Hansa Studios в Берлин заедно с копродуцента Tony Visconti. От предишния албум и турне се завръщат Carlos Alomar (китара), Dennis Davis (барабани) и George Murray (бас). Към тях се присъединяват Ricky Gardiner (китара) и Brian Eno (клавишни).
Звученето на Low е отчасти повлияно от дълбокия интерес на Bowie към електронната музика и ритмите на германски групи като NEU! и Kraftwerk. За първи път той навлиза в синтетичните и ембиънт територии. Първата страна на плочата събира авангардни идеи в кратки поп песни, повечето по три минути или по-къси. Сред тях са класическите сингли „Sound and Vision“ и „Be My Wife“. Първата стига до трето място във Великобритания и влиза в топ 10 в Германия, Нидерландия и Белгия. За втората Bowie прави видеоклип с режисьора Stanley Dorfman, който по-късно режисира и видеото към „“Heroes””.
Втората страна е по-дълга и предимно инструментална. Част от материала е създаден за незавършената музика към филма „Човекът, който падна на Земята“. Снимка от филма на покойния фотограф Steve Schapiro се превръща в емблематичната обложка на албума.
Новото издание е изрязано на модифициран грамофонен струг Neumann VMS80 (късен модел) с изцяло подменени кондензатори в електрониката. За основа са използвани възстановени мастър записи с честота 192 kHz, извлечени от оригиналните ленти от Hansa Ton Studio, без допълнителна обработка при прехвърлянето. Рязането на половин скорост е дело на John Webber в AIR Studios.






