В своето първо телевизионно интервю след сватбата, Дара разкри душата си пред Мариян Станков, споделяйки лични преживявания и вдъхновенията зад новия си албум „ADHDARA“. С усмивка тя призова да продължат да я наричат просто Дара, макар и „госпожо Дара“ да е също приемливо.
Срещата с Ервин се оказва повратна точка за певицата. „Той се оказа липсващо парченце от мен,“ сподели тя, като добави, че той ѝ е дал подкрепата и спокойствието, за да разреши „вътрешните си борби“. Дара призна, че като дете на разведени родители никога не си е представяла, че ще се омъжи. „Тези приказки за принцеси и принцове… не са вярни,“ мислела си тя, докато не срещнала Ервин. Запознавайки се с него, тя веднага е знаела, че той е „моят мъж“. Най-трудното в излекуването на тази травма е било убеждението, че „двама човека няма как да са заедно“. Дара е категорична, че никога не е била сърдита на родителите си за развода, тъй като е осъзнавала, че понякога това е по-добрият вариант.
Пред олтара Дара и Ервин си обещали „няма да губим пътя един към друг“, подчертавайки важността на това егото да не застава между връзката. Усещането пред олтара било „на триумф“, а Дара била „много, много щастлива“ и нетърпелива да каже „Да“. Тя искала този ден да бъде лек и спокоен, без да се налага да „бъда Дара“, а просто да бъде себе си с любимия си и приятелите си.
Новият албум на Дара, озаглавен „ADHDARA“, излиза на 19 септември. Това е първият път, когато певицата открито говори за своята диагноза Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Тя описва ADHD като „хаос, разсейване и прегряване, но и креативен взрив, чувствителност и автентичност.“ Дара не смята, че страда от него, а го приема като „моята супер сила“. „Целият този хаос от мисли всъщност се оказа, че е ADHD,“ казва тя, обяснявайки свръхстимулацията, която изпитва.
Диагнозата ѝ е помогнала да разбере себе си и да остави контрола настрана, което е довело до „много голямо отключване на сърцето“ ѝ и е позволило да бъде креативна без рамки. Албумът е доказателство за това, като предлага палитра от различни стилове, без да се ограничава. „ADHD ми позволи безхаберно да скачам от един стил в друг стил,“ обяснява Дара, добавяйки, че името на албума идва от желанието ѝ да не се определя само с едно нещо в музикален план.
Една от най-уязвимите песни в албума е „Нищо повече“, балада, написана преди четири години на английски след раздяла. „Има много болка,“ признава Дара, като разказва как екипът в студиото е успял да прочете емоцията ѝ, дори когато гърлената ѝ чакра е била „заключена“. Българският текст е написан от Дара Екимова, която е „усетила толкова добре каква е била болката и емоцията тогава.“
Певицата е научила да си дава „по-често свобода“ и да позволява на спонтанното си аз да излиза, защото тогава „се раждат много готини проекти“ и „се прави изкуство“. Тя признава, че една от травмите, която я движи напред, е желанието ѝ да „разсмивам и да забавлявам всички“ – защитна реакция още от детството ѝ.
Дара не се страхува, че е „просто един продукт“, който може да бъде заменен, защото „не съм направена по калъп“. Тя вярва, че публиката ѝ е с нея заради нейната вътрешност и емоция. На въпроса какво би казала на Дара от 2015 година, тя отговаря: „Добре ѝ е на момичето. Ще ѝ се зарадвам… Нищо няма да ѝ казвам.“ Дара насърчава хората, чиито мозъци „плашат често останалите“, да опитат да се занимават с изкуство, тъй като „повечето артисти всъщност имат ADHD“. Тя вярва, че тези „различия във висшата нервна система ги отличава от повечето нормални хора.“
Като диагноза на съвремието, Дара посочва „примирението“ и „лека ленивост“, но същевременно вижда „светлина в тунела“ в будните хора, готови да дават от себе си. Поп певицата споделя, че е успяла да си прости всичко, тъй като „ако не можеш да си простиш, накъде си тръгнал?“ Тя вярва във философията „The Ex“, която гласи, че всяка душа е живяла този живот вече и че „всичко това, което виждаме като проявление в отсрещния, всъщност сме ние също“. Тази философия ѝ помага да бъде по-разбираща и да не гледа злобно на хората. Дара не направи компромиси в брака си, тъй като Ервин я приема изцяло, без да я съди или укорява. В него тя е успяла да открие своята женска енергия, да се отпусне и да се почувства защитена, освобождавайки се от страха от изоставяне и нуждата от контрол.
