„Много кралици станахме, затова аз решавам да бъда императрица“, тя разказва за пътя си от зората на славата до днешната си най-добра форма.

Поп изпълнителката Мария Илиева, в навечерието на рождения си ден, гостува в „Храмът на историите“ на Мариан Станков – Мон Дьо, където споделя откровения за кариерата си, личния си живот и голямата промяна, която преживява. Певицата разкрива, че се е събудила звезда още след първия си сингъл „Лунен сън“. Въпреки че тогава гардеробът ѝ се е състоял от „няколко чифта дънки, няколко тениски, маратонки“, хората я спирали на улицата и „плачеха“. Този момент на „огромно благоговение към таланта“ обаче е изчезнал с времето, убит от „консуматорските нагласи“ и „зверската динамика“ на социалните мрежи.

Илиева казва е преживяла и моменти на отчаяние. „2006 година бях без пари. Нищо не се случваше както трябва. Тъпчех на едно място и си казах, че спирам.“ Приятелите ѝ обаче са я мотивирали да продължи, което в крайна сметка води до успех и награда за албум на годината. Тя е категорична, че отказва да носи „тежестта на данъка обществено мнение“. Научила е, че: „Колко жестоки могат да са хора, които дори не те познават. Колко огромна злоба може да се отприщва, когато маса хора усети, че някой е по-слаб в момента.“

Певицата се чувства „в най-добрата си физическа, психическа и вокална форма“ и планира да посвети първия сезон на новия си подкаст на темата за здравето, красотата и дълголетието, насочен главно към жените, за да докаже, че „всичко е обратимо“. Мария Илиева отговаря с усмивка и самочувствие на шеговитото питане на Азис „Къде са поп артистите?“: „О, Азис има супер свежо чувство за хумор. Мисля, че той се е пошегувал… Поп артистите са тук. Ние сме гръбнакът на музикалната индустрия.“

Мария Илиева споделя, че е знаела „веднага“, че любовта ѝ с Александър ще промени живота ѝ. Това е „любовта на живота ми“, изградена върху „огромно доверие и възхищение“. За нея нещото, което не подлежи на преговори в любовта, е вярността. На въпроса за какво се обвинява като майка, тя признава, че единственото ѝ опасение е да не е „малко по-авторитарна“, отколкото е необходимо, тъй като е доминантна и властна. Въпреки това се стреми да отделя „огромно количество от времето си“ за децата си.