Фолклорната изпълнителка и директор на училище разказва в подкаста „Малки разговори“ за магията на песента „Българско чедо“, битката за оцеляването на едно селско училище и силата на женския дух

В подкаста „Малки разговори“ на LadyZone със Силяна Щилянова, Галина Димитрова разкрива многопластовия си свят, в който музиката и образованието се преплитат в една обща мисия. Тя е не само талантлив глас, който на 14 март 2024 г. откри баскетболния мач между България и Украйна в Пловдив, но и сърцат директор на ОУ „Отец Паисий“ в село Свидня. Появата на Галина на спортния терен не е случайна. Тя е поканена от селекционера на националния отбор Таня Гатева, с която ги свързва дългогодишно приятелство. За това важно събитие Галина решава да създаде нещо уникално – авторската песен „Българско чедо“: „Исках моята песен за България да бъде по-различна… искам да накарам тези деца по друг начин да възприемат българския фолклор и съответно да им покажа чрез един такъв проект защо те трябва да обичат България“.

Песента е създадена „скорострелно“ в сътрудничество с Мариета Ангелова (текст) и Сашко Митковски (музика и аранжимент), като в нея се включват и гласовете на „Тримата български тенори“. Изпълнението в залата, придружено от хореографията на формация „Елика“, се превръща в емоционален взрив, който по думите на Галина, е помогнал за победата на българските баскетболистки.

Една от най-силните теми в разговора е преобразяването на училището в село Свидня. Когато Галина поема поста, тя заварва „покъртваща“ гледка – протекъл покрив, остаряла база и български флаг, забит в земята, защото пилонът е счупен: „В момента, в който го видях, сърцето ми кървеше. Не може българският флаг да бъде забит на родната земя. Той трябва да се вее широко в небето“.

Благодарение на нейната упоритост и диалог с Министерството на образованието и община Своге, училището претърпява мащабен ремонт. Изграден е нов покрив, обновена е фасадата и стаите са обзаведени с модерни мебели, върху които са ликовете на българските възрожденци. Към днешна дата училището е почти напълно обновено, а броят на децата се увеличава. В училището са въведени и строги правила, подкрепени от родителите – децата оставят телефоните си в кутии в началото на деня. Вместо дигитални устройства, Галина планира училищният звънец да възпроизвежда емблематични фолклорни песни като „Излел е Дельо хайдутин“, за да могат учениците подсъзнателно да опознаят традициите си.


Преди две години и половина животът на Галина е поставен на изпитание – тя се разболява от базедова болест (хиперфункция на щитовидната жлеза). Лекарите съветват пълен покой, но точно тогава тя получава предложението да поеме училището в Свидня: „Лекарите бяха против, но аз казах: „Не, не. Това е в името на децата… Това е положителна емоция. Аз трябва да се хвана за нея“. Противно на медицинските очаквания, стресът от работата и мисията за спасяването на училището водят до ремисия. Галина вярва, че вселената е оценила труда ѝ и ѝ е дала изцеление.


Музикалният път на Галина също не е бил лесен. Тя споделя, че е чакала цели 20 години, за да стъпи на професионалната сцена и да издаде своя първи авторски албум „Защото съм жена“. Заглавната песен описва нейния живот – на силна жена, минала през много бури, но винаги усмихната пред обществото: „Българската жена няма право да бъде слаба. Такъв е бил нейният живот… Тя трябва да ражда, да работи, да отглежда, да възпитава, да прави кариера, да бъде пример“.


Певицата се връща към корените си и ценния съвет, оставен от нейния баща: никога да не забравя откъде е тръгнала и как се е държала с хората по пътя нагоре, защото същите тези хора ще я посрещнат, когато един ден слезе от върха. Тя с гордост споделя, че не се срамува от селския труд и от пътя, който я е отвел от копането на лозята до голямата сцена. За Галина Димитрова България е мястото, което винаги ще бъде на първо място в сърцето ѝ – родината, която я е научила защо трябва да бъде горда, че е българка. С фондацията си „Искам да пея фолклор“ тя планира да продължи да помага на даровити деца, доказвайки, че когато човек работи в екип и с вяра, чудесата се случват.