В един безумно динамичен разговор, преминаващ през теми за оцеляването в Бангкок, битката със синузита и хаоса в груповите чатове, изпълнителката разкрива какво всъщност се крие зад силното ѝ присъствие на сцената

Преди да се превърне в едно от най-разпознаваемите лица на българската музикална сцена, живота на Керана минава през драматични обрати. Престоят ѝ в Тайланд се оказва ключов момент: „Нямах къде да живея. Нямах пари, но бях останала там. Основната цел изобщо беше да оцелея.“, споделя тя в подкаста на Стефан Попов. Именно там тя изгражда несломимата си дисциплина и вяра в собствените сили. На другия край на света Керана осъзнава, че ако сам не поемеш отговорност за живота си, няма кой друг да го направи вместо теб. Този опит я научава да си поставя цели, да се бори за тях и да превръща случайните срещи във възможности.

За разлика от изградените медийни образи, Керана не се страхува да говори за провалите и физическите си болежки. Битката ѝ със синузита – придобита след нощно ходене на клуб във Велинград с оранжеви тапи за уши е само един от комичните, но изключително човешки детайли, които споделя. „Постоянно имам провали. Постоянно,“ признава тя. Според нея обаче приемането на собствените слабости и умението да се смееш над тях е единственият начин да останеш стъпил на земята.

Връзката между Керана и нейната група – „Космонавтите“ (понякога шеговито наричани „Тирана и комсомолците“) се базира на пълна откровеност и лоялност. За нея момчетата от групата са семейство, с което преминава през всички търкания, творчески спорове и безобразен вътрешен хумор. Въпреки лидерската си позиция, Керана смята себе си за отборен играч. На сцената тя прави всичко възможно да даде пространство на всеки от музикантите, осъзнавайки, че контролът върху собственото ego е най-голямото предизвикателство за всеки артист.

За Керана музиката не е просто хоби или кариера, тя е начин за установяване на дълбока човешка връзка: „Пиша си безобразни песни, които много трудно пея впоследствие. Просто обичам тази връзка между хората, да мога да говоря с тях, да се свържа… Защото всички по някакъв начин се чувстваме сами. Раждаме се сами, умираме сами и през другото време просто се опитваме да лекуваме самотата.“

На нейните концерти няма място за пестене на енергия. Дори когато гласът ѝ трябва да бъде пазен за тежки вокални роли като „Евита“ в НДК, стъпи ли пред публиката, Керана дава 100% от себе си. Защото за нея публиката не е просто зрител, а съучастник в едно взаимно изцеление.