Христова споделя рецептата си за младост, разочарованието от световната политика и любовта към музиката

Йорданка Христова наскоро отпразнува своя рожден ден (9 септември), отбелязан и с излъчването на биографичен филм за нея по БНТ. Въпреки че не обича прекалено тържествените чествания, празникът ѝ е бил уважен от фигури като вицепрезидента Илияна Йотова, Васил Найденов и министъра на културата. Самият филм е заснет изключително бързо и спонтанно от авторите Драго и Стенли, като Христова признава, че дори няма ясен спомен какво точно е говорила пред камерата, тъй като всичко е било плод на моментно настроение.

Тайната на нейната неизчерпаема енергия и младост се крие в динамиката. Според певицата движението е равносилно на живот, а спирането на едно място води до зацикляне. Тя продължава активно да шофира и пътува за участия, като наскоро е закрила музикалната програма за 70-годишнината на Приморско заедно с колегите си Нели Рангелова, дует „Шик“ и Силвия Кацарова. Макар сестра ѝ да я е отменила зад волана на връщане, Христова признава с усмивка, че обича да шофира бързо и понякога реагира на пътя като „ядосан шофьор на тир“, използвайки нецензурни изрази. Добрата си форма дължи и на факта, че от 23 години е вегетарианка, а допреди травма на ръката активно е практикувала хатха йога.

Въпреки многобройните покани да влезе в политиката, датиращи още от времето на БКП и БЗНС, тя категорично отказва да става партиен член, заявявайки, че няма време за „дружинки с усмивки“ и партийни събрания. Единственото ѝ мимолетно изкушение е било свързано с приятелска покана да се кандидатира за вицепрезидент на Александър Томов. Днес Христова гледа на световната политическа сцена с болка, възмущавайки се, че в 21-ви век все още се говори за въоръжаване. Тя изразява и огромната си тъга за Куба, която посещава от 1967 г., определяйки настоящото отношение към кубинския народ като геноцид.

Запитана как българите балансират между Изтока и Запада, певицата отбелязва: „Ние сме абсолютни факири и съм много щастлива, че имаме такава семка българите, че успяваме да се справим“. Тя описва сънародниците си като велики комбинатори на оцеляването, които знаят как да се справят с трудностите, макар да подчертава, че трябва да се учим от кубинците как да се радваме на настоящия момент. Съветът ѝ за пълноценен живот е хората да търсят положителните емоции и да ценят дребните жестове – едно „здрасти“, среща с приятел или просто разговор на улицата.