„Не ми е било мечта да ме дават по телевизията“ – младата певица разказва за пътя от детското срамежливо момиче до катарзиса в Швеция и раждането на новия „джензи фолклор“

Младата, талантлива и амбициозна певица MONA (Симона Петрова), която не спира да се бори по пътя към успеха със своя чар и неподправен талант, гостува в подкаста на Алпер Чочев, в който разкри преломните моменти от своя живот и кариера. От Кюстендил – градчето, което продължава да ражда големи таланти, MONA извървява дълъг път от срамежливото момиче, плачещо на сцената в детската градина, до един от най-разпознаваемите и самобитни артисти на съвременната българска музикална сцена.

Като дете MONA описва себе си като изключително кротка и изпълнителна, но и извънредно срамежлива. Всичко се променя, когато е на осем години и нейна учителка в училище открива таланта ѝ. След едва три месеца уроци по народно пеене, MONA е изпратена на първия си конкурс, където печели златен медал – преживяване, което тя описва като „велико като чувство“ и изключително мотивиращ стимул занапред.

Появата ѝ в национален ефир на 17-годишна възраст е съпътствана от сериозни здравословни проблеми, породени от стрес. Певицата споделя, че винаги, когато е подложена на голямо напрежение, организмът ѝ реагира по един и същ начин – вдига температура и губи гласа си. „Бях с температура, без глас, със запушен нос и излизам и просто се моля нещо качествено да излезе… аз бях в тотален шок, защото не знаех дали изобщо ще мога да изкарам звук от устата ми.“ Въпреки това, MONA печели сърцата на журито и публиката, извоювайки си „златен бутон“ от Катерина Евро. Интересен факт е, че тя се записва за формата напълно сама, без дори да каже на своята преподавателка по пеене. Самата тя признава, че славата никога не е била нейна детска фикция: „Не съм го искала.На мене не ми е било мечта да ме дават по телевизията или да ме пускат по радиото.“

Големият успех в шоуто ѝ носи възможността да работи с едни от най-великите български фолклорни музиканти и композитора Георги Андреев, който прави аранжимента на песента „Нено ле“ – любима мелодия на прабаба ѝ. За MONA това изпълнение носи огромна лична символика и ѝ помага да осъзнае важен житейски урок: „Това със сигурност ми е помогнало да си кажа, че не е нужно да бъда комерсиална, за да успея да направя нещо.“

Пътят нагоре обаче се оказва осеян с трудности. Слушайки твърде много съветите на хората около себе си да бъде по-комерсиална и да избяга от чистия фолклор, MONA губи своята посока: „Проблемът при мене беше, че аз твърде много слушах хората какво ми казват и толкова много ги слушах, че не знаех аз самата какво искам… И в опитите ми да бъда комерсиална ставаше боза, защото аз просто не съм комерсиален човек.“

Спасението и пълният творчески ребрандинг на MONA идват неочаквано по време на пътуване до Малмьо, Швеция, където нейният мениджър ѝ подарява билети за Евровизия. Гледайки втория полуфинал на живо сред хиляди хора в залата, певицата избухва в сълзи и преживява катарзис: „Почвам да плача ей така, някакви мисли се въртяха в главата ми и си казах: „Добре бе, коя е коя е моята супер сила?“… И в един момент просто така ми светна, че всъщност фолклорът е, любовта ми към традициите. Това е да съм пазител на България, да съм този човек, който ще е като ангел, дето да окриля завинаги, да пази традицията чиста, неопетнена.“ Прибирайки се в България под силна буря, MONA сяда зад пианото и за първи път в живота си написва своя авторска музика. Така само за броени минути се ражда песента „Жива“: „За 4 минути и 10 секунди излезе жива… И от този момент до сега аз се промених. Не само външно се промених, като човек се промених.“ Говорейки за силата на болката като двигател в изкуството, тя допълва емоционално: „Смятай как съм се чувствала, че да напиша песен. Искала съм да съм жива.“

Днес MONA вече има изграден артистичен визуален образ – отличителните плитки, оранжевата коса и натуралното излъчване, създадени съвместно с Виктория Караколева. Песните ѝ „Жива“ и „Сила“ (която вече има над 4 милиона гледания) бележат началото на нов етап. Младата певица споделя, че изкуството ѝ не е на всяка цена, а целта ѝ е да носи хармония и да помага на хората: „При мене е всичко, което ще ми донесе удовлетворение и хармония на душата… Аз искам да давам от това, което чувствам, за да може и те да го преживеят заедно с мене.“ Поглеждайки 10 години напред в бъдещето, MONA чертае ясна и смела визия за своето развитие: „Надявам се поне на европейската музикална сцена да бъде и да е създала този джензи фолклор, за който толкова много мечтае. Да е създала един, два, три бизнеса, които да бъдат в симбиоза и да подкрепят изкуството и вече да се има семейство, мъж, деца.“