Българската литература и музика се сбогуват с едно от най-достойните си пера, което издигна текста на песента до висше изкуство
Българската култура загуби един от най-ярките си, откровени и смели творци. На 81-годишна възраст си отиде голямата поетеса, писателка и общественичка Надежда Захариева. Новината за нейната кончина, споделена от семейството ѝ, остави в траур поколения българи, израснали с нейните стихове и непреходни песни. Тя остава в националната памет не просто като муза и неотлъчен житейски спътник на великия Дамян Дамянов, но и като самостоятелен автор със силен глас, който доказа, че в изкуството няма „долни“ и „горни“ жанрове, а има единствено лоши и хубави текстове.
Житейският път на Надежда Захариева е пример за силна и всеотдайна женска съдба. Завършила „Френска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, тя посвещава по-голямата част от живота си на голямата литература и на своето семейство. В продължение на 35 години тя споделя съдбата си с Дамян Дамянов, отглеждайки трите им деца, и с характерната си скромност често казваше, че грижата за него е била нейният най-важен житейски и трудов стаж. По-късно, в периода между 2005 и 2009 г., тя заема поста заместник-министър на културата, защитавайки каузите на българските творци с устрем и достойнство. Автор е на над 17 стихосбирки и на емблематичния автобиографичен роман „Тя и тримата“.
Преди да промени облика на модерната масова музика, Надежда Захариева постави златния стандарт в родната естрада. Нейните текстове се отличаваха с изключителна мелодичност на стиха, неподправена емоция и силни послания за любовта. Нейният поетичен талант роди химни като незабравимата „Може би“ в изпълнение на група „Сигнал“, драматичната „Разпилей ме ти цялата“ на примата Лили Иванова и дълбоката поетична изповед „Любовта е“ на Хайгашот Агасян.
В края на 90-те години и началото на новия век, когато попфолк жанрът у нас преминаваше през своя най-бурен и често критикуван период на естетическо лутане, Надежда Захариева направи смела и неочаквана за тогавашния интелектуален елит крачка. Тя започна да пише текстове за изпълнители от този стил, водена от силното си убеждение, че широката публика заслужава качествено слово, независимо от музикалния съпровод.
Със смъртта на Надежда Захариева си отива една цяла епоха на творческа смелост. Тя отказа да робува на предразсъдъци и доказа, че една истинска поетеса може да възпитава вкус както от трибуната на високата литература, така и през радиоефира и музикалните класации. Нейните стихове облагородиха българската култура и оставиха след себе си думи, които времето никога няма да изтрие.
