Изповедта на Маги Джанаварова пред Мон Дьо за парадоксите на музикалния бизнес, чудовищния сблъсък със следродилната депресия и спасението, наречено чиста любов

Пътят на истинския артист рядко е постлан с рози, особено когато той категорично отказва да спазва наложените клишета и да продава достойнството си в името на бързата слава. В едно от най-изповедните си интервюта, дадено пред Мариян Станков – Мон Дьо в „Храма на историите“, певицата Маги Джанаварова споделя без цензура за невидимите белези, които индустрията и животът са ѝ нанесли. Тя не крие, че е преминала през периоди на сериозно разколебаване и дълбока лична трансформация, но днес излиза пред публиката по-уверена, по-смела и готова да твори отново.

Музикалната реалност у нас често се оказва парадоксална среда, в която безспорният талант не винаги получава полагащото му се признание от страна на индустрията. Маги разказва, че бизнесът многократно я е карал да се чувства недостатъчна, а липсата на медийна ротация и нечистите игри около раздаването на награди са оставили горчив вкус. Въпреки предложенията да влезе в изкуствено създадени скандали, за да привлече медийното внимание, тя остава вярна на своите принципи. „Аз не вярвам в максимата ‘Няма лоша реклама’. Аз имам достойнство. Имам виждания за начина, по който искам да съществувам и за начина, по който да ме вижда моето дете, защото вече имам и дете“. Този отказ от нахалството и фалша обаче има своята цена и тя е съзнателно платена в името на вътрешния мир.

Най-голямото изпитание за певицата обаче настъпва извън светлините на прожекторите, в най-съкровения момент от живота ѝ – раждането на нейната дъщеря Елизабет. Преминала през изключително лека и щастлива бременност, Маги е убедена, че познава добре емоциите си и следродилната депресия е нещо, което просто няма как да ѝ се случи. Реалността я връхлита само пет дни след прибирането у дома, преобръщайки целия ѝ свят с главата надолу. Последвалият дълъг период е изпълнен с тежък мрак, непрестанен страх и усещането, че е изгубила себе си и своята свобода. „Страх. Абсолютен страх. Ужас, че първо съм лоша майка, че не си приемам детето и не чувствам сякаш този майчински инстинкт, който например моят приятел, той имаше повече майчински инстинкт от мен“.

Сблъсъкът между егото на артиста, свикнал да живее единствено чрез изкуството си, и суровата практичност на майчинството, се оказва деструктивен и чудовищен. Маги споделя за моментите, в които ежедневието се е ограничило до пране, чистене и грижа за плачещото бебе, докато музиката като процес на творене е липсвала неистово. „Чудех се дали ще мога да се върна, дали ще се мотивирам до такава степен, че да изляза от онова колело, което сутрин ставаш, а къпеш бебе, бършеш, сменяш пелени“. Според нея жените масово мълчат за тези състояния от страх да не бъдат упрекнати или помислени за лигли, което я мотивира да говори открито и да призове към търсене на професионална помощ. За нейното лично спасение огромна роля изиграват терапията и безрезервната подкрепа на мъжа до нея, който става нейната най-голяма опора в най-самотния мрак.

Днес Маги Джанаварова постепенно се завръща към голямата сцена, носейки в себе си опита от преживените удари, които са я направили по-уверена и смела. Въпреки че все още изпитва постоянна майчинска вина всеки път, когато трябва да се отдели от дъщеря си заради работни ангажименти, тя е изключително мотивирана да продължи напред и да създава нова музика. Вярва, че интернет минимизира ефекта на традиционните медии и че истинската публика винаги намира начин да стигне до своя артист. На финала на тази емоционална изповед, изпълнена с горчивина, но и с много светлина, певицата дефинира своята лична житейска котва по най-чистия начин – с пълна вяра в любовта към близките и любимите си хора.