Певеца и писател Константин Трендафилов пред Мон Дьо за битката със системата, бедността като двигател и истината за скандалното напускане на годишните музикални награди

Всеки път, когато застане пред Мариян Станков, Папи Ханс признава, че получава „синдрома на бялата престилка“. Пулсът му се вдига, а желанието да бъде максимално честен се бори с инстинкта за самосъхранение. Този път обаче артистът реши да не спестява нищо – нито на себе си, нито на индустрията, която по негови думи живее в „изкуствена реалност“: „Според задкулисието аз не съм сред топ 15 на поп артистите в страната. Според реалността това не е точно така. Всички, които разчитат на радиостанциите, за да бъдат актуални, искат най-малко да съществува човек като мен, който просто има кабел за интернет.“


Папи е категоричен, че в България се извършва „престъпление срещу културата“, когато години наред хората са лъгани какво е поп музика. За него ефирът е залят от продукти без послание: „Пускам си радиостанция и все едно си пъхам джънкфуд в ушите. Артист означава човек с позиция и послание. Певец може да е всеки. Не трябва да бъркаме двете.“ Изпълнителят на „Кекс“ споделя, че неговият успех е „голяма грешка на индустрията“, защото той е доказателството, че не са нужни схеми, лейбъли и „целуване на ръка“, за да пълниш зали.

За първи път Папи разкрива в детайли какво го е накарало да си тръгне демонстративно от церемонията през 2023 г. Причината не е била липсата на награда, а усещането за унижение и подмяна на уговорките: „Тръгнах си, защото бях излъган. Един час преди наградите ми казаха, че перформансът ми се променя. Казаха, че нямат пиано, за да изляза с Виталий. А след малко видях на сцената Миро и Мария Илиева с два рояла. Разбрах, че съм просто едно момченце там, което трябва да се радва, че са го поканили.“ Той определя този момент като последен урок по достойнство: „Искам да говоря с песните си, а не да ме помнят с това, че съм първият, който си е тръгнал.“

След период на меланхолия и балади, Папи Ханс се завръща с новия албум „Слънцето“. Артистът споделя, че вече не е тъжен и музиката му естествено следва този нов етап. Албумът е вдъхновен от естетиката и архетипите на картите Таро, но не като окултна практика, а като начин за разказване на вечни истории: „Албумът ‘Слънцето’ е щастие, но не на цената на глупост. Щастие чрез истина и мъдрост. Човек може да се почувства като дете – чисто, свободно и ново, само когато се погледне истински.“