Попфолк изпълнителя за самотата, метаморфозите и цената на това да бъдеш себе си под светлините на прожекторите

Гостуването на Азис в предаването „На фокус с Лора Крумова“ бе същинско оголване на душата на един артист, който отдавна е прескочил границите на жанра си. Пред водещата той се появи не в образа на провокативната звезда, а като човек, който е извървял дълъг път към себепознанието и е готов да говори за демоните, които го съпътстват.

Вечната тема за голямата промяна и решението му да остави на заден план тежкия грим и екстравагантните костюми, които го превърнаха в сензация преди десетилетия. Азис сподели, че днес се чувства много по-комфортно в кожата си, въпреки че това е донесло нови предизвикателства пред неговото его и публичен образ. В хода на дискусията той подчерта, че външната промяна е само отражение на вътрешния му свят, който в момента търси тишина и смисъл отвъд шума на славата.

„Аз вече нямам нужда от маската на Азис, за да ме забележат. Васко е този, който винаги е искал да бъде обичан, но Азис беше този, който го защитаваше от света през всичките тези години.“

Лора Крумова умело насочи разговора към темата за самотата, която често съпътства големите имена в шоубизнеса. Певецът призна, че въпреки хилядите почитатели и постоянното присъствие на хора около него, усещането за изолация е негов постоянен спътник. Той разказа за моментите, в които светлините на прожекторите угасват и той остава сам със своите мисли, анализирайки пътя, по който е минал, и грешките, които е допуснал в личен и професионален план.

„Успехът е едно много тясно и самотно място. Всички искат да те докоснат, когато си на върха, но никой не иска да стои до теб в тъмното, когато се бориш със собствените си страхове.“

Попфолк изпълнителя сподели и своето виждане за това как България се е променила през годините и доколко неговото присъствие е помогнало за събарянето на определени табута. Въпреки горчивината от някои разочарования, той изрази надежда, че автентичността винаги намира път към сърцата на хората, стига да е подплатена с истински талант и честност.

„Моята най-голяма победа не са пълните стадиони, а фактът, че успях да науча хората да виждат човека зад провокацията, макар това да ми отне цели двадесет години.“