Ексцентричният артист споделя за трудния път от училищния тормоз до световната сцена и защо не се страхува да бъде болезнено искрен.

Иво Димчев, който наскоро прикова вниманието на зрителите в предаването „Като две капки вода“, гостува в подкаста „Искам още“ на Alexander Vlog. В откровено интервю той разказа за бурното си минало, за работата си като стриптизьор и защо е решил публично да обяви, че е ХИВ позитивен. Една от най-силните теми в разговора беше здравословното му състояние и социалната стигма. Иво Димчев беше категоричен, че днес медицината позволява на хората с неговата диагноза да водят пълноценен живот. „Не се умира от ХИВ. Много често антивирусната терапия те пази от много други вируси. В смисъл аз откакто взимам терапия, аз много рядко се разболявам от грип. Тази година правя 50 и мога да кажа, че съм по-здрав от повечето хора, които познавам“, сподели той. На въпроса защо е избрал да говори публично за това, артистът отговори: „Какво значи аз нямам какво да губя? В смисъл аз ако това не го споделя, тогава за какво въобще съм артист?“.

Димчев се върна и към детските си години, които са били белязани от агресия и неразбиране заради неговата различност. Той разказа как е бил системно малтретиран в училище. „Бил съм много бит, заплашван, тормозен, обиждан в училище по улиците. И аз имах страхова невроза от хора, събрани на едно място. Помня, че веднъж и два пъти са ме викали в тази стая момчета, затваряли са вратата и са ме счупвали от бой“, спомня си той с горчивина. Според него българинът не е станал по-толерантен с годините, а социалните мрежи дори са засилили агресията, позволявайки на хората да изливат комплексите си онлайн.

В типичния си стил Иво не скри и по-нестандартните епизоди от своята биография, включително работата си в шоубизнеса и извън него. „Бил съм стриптизьор. Работил съм като ескорт в клуб „Необходимка“. Това е публичен дом. Правих го по-скоро ей така, за да разбера какво е. Да изпитаме емоцията. Аз помня, че слушах Вагнер през цялото време в слушалките, докато пътувах към клиентите, докато си тръгвах“, разкри артистът. Той допълни, че всичко, което е правил, е било част от неговия път към самоопознаването и любовта към себе си: „Нищо не мога да не си простя, защото мисля, че достатъчно много се обичам“.

Отношението му към живота и изкуството е неразривно свързано и с малките удоволствия, като храната. Иво не скри любовта си към традиционната българска кухня, която дори е възпял. „Аз написах песента „Баница“, защото много обичам баница. Кой не обича баница? Това е кралицата на храните“, сподели той с усмивка. Въпреки че в момента се старае да бъде на диета и да се храни по-здравословно, вкусът на детството му остава крем карамелът.