Един от най-обичаните български артисти споделя за битката да бъдеш независим, за ролята на „добрия чичо“ и защо 2026-а ще бъде годината на „броенето до десет“.
Докато повечето хора се подготвят за празничната наздравица в полунощ, Любо Киров ще бъде там, където се чувства най-себе си – на сцената. За него работата на Нова година не е жертва, а привилегия. В интервю за „Събуди се“, музикантът направи равносметка на една изключително силна година, в която професионалните върхове се преплитаха с лични битки за честност в изкуството.
За Любо Киров изминалата година не бе белязана просто от поредните награди или пълни зали. Най-големият му триумф е „победата над системата“. В свят, в който мнозина разчитат на държавни субсидии или тежки корпоративни спонсорства, Киров доказа, че един български артист може да бъде автономен.
„Горд съм, че можем да правим големи концерти, които се издържат изцяло от билетите на хората. Това е моята лична победа,“ споделя той.
Музикантът не скри разочарованието си, че малко негови колеги са събрали смелост да последват този път на пълна отчетност и искреност. Според него капанът на спонсорството често променя „проповедта“ на артиста – кара го да крие вярата си или да заглажда ръбовете на своя характер, за да се впише в корпоративния имидж.
Въпреки звездния си статус, у дома Любо е просто „чичо“ (или по-точно вуйчо). Празниците за него са време за семейството, истински елхи в саксии и детски списъци с желания. Той с усмивка разказва за стриктните „документи“ с подаръци, подготвени от неговите племенници, и за своята роля на „добрия чичо“, който не може да откаже нищо.
Самият той също получава подаръци, които издават неговата момчешка природа – от парфюми до тематични аксесоари на „Междузвездни войни“. „Гледам на себе си като на един обикновен гражданин с елха,“ казва той, подчертавайки нуждата от нормалност сред светлините на прожекторите.
Любо Киров е известен със своята експанзивност. Той признава, че емоциите често го водят до крайности и „глупости“, но не съжалява за нищо, ако цената е била защитата на истината.
„Приятелите ми са тези, които ме вдигат, когато падна, но и тези, които ми казват: ‘Това не трябваше да го правиш’, когато прекаля,“ споделя артистът. На прага на 2026-а година и на своите 53 години, той си поставя нова лична мисия – да се научи да „брои до десет“ преди да реагира, без обаче да губи своята непримиримост към лъжата.
След 25 години на сцена, Любо Киров продължава да вярва в лечебната сила на изкуството. За него музиката не е просто професия, а механизъм за оцеляване.
„Музиката ме е изваждала от най-лошите ми състояния. Тя ме кара да продължа, независимо от трудностите.“
Неговото послание към публиката за новата година е просто, но дълбоко: „Говорете сериозно“. Да се изслушваме, да не съдим по първите редове във Facebook и да търсим натрупванията в душите на хората срещу нас. Защото, както казва самият той, само истината си заслужава цената.
