Той гостува в предаването „120 минути“ по bTV в дълъг и откровен разговор, в който засегна темите за личната си смелост, продължаващата дискриминация, проблема с интеграцията и тежкото си детство, белязано от домашно насилие.
Азис заяви, че никога не се е страхувал да изрази позицията си по най-наболелите въпроси в обществото.
„Не ме е страх да заявя какво мисля, защото аз съм го направил много отдавна. Аз бях един от първите хора, които излезе и каза: ‘Няма страшно.’ Няма страшно за всичко, което може да ти се случи, раждайки се на този свят с този цвят, с различни предпочитания.“
Той сподели, че въпреки всичко, което е постигнал, милиони хора, които носят неговия цвят и ген, „се срещат с омразата“. Изпълнителят се върна към миналото, признавайки, че е имало моменти, в които се е чувствал луд, че е заявил себе си до такава степен, че да не остави нищо за себе си, а всичко за хората.
Коментирайки репортаж за живота в гетото, Азис изрази разочарование, че през годините нещата не само не се променят, но сякаш се влошават.
„Думата интеграция тя е неразбираема, тя няма превод, не може да бъде преведена.“
Според него, проблемът с интеграцията не може да бъде решен само от политиците, а зависи най-вече от хората, които живеят в кварталите и блоковете. Дори управляващите да повтарят колко е важно да се приемат различията, ако хората не го мислят, няма как да стане. Той допълни, че има „генетичен код“, който е неприемлив за останалата част от света.
Азис разказа за своята майка, описвайки я като „изключително ерудирана, интелигентна, извисена жена“ и пример в живота му. Той сподели, че неговата лексика и правоговор са наследени от нея и от баща му, тъй като те са били „едно различно циганско семейство, мечтаещо да живее като белите хора“. На въпрос дали той е неин закрилник, Азис отговори, че макар да би направил всичко за нейното щастие, тя е тази, която „взима превес и е по-големият ми закрилник“.
„Тя е човекът, който ме съхранява. Тя е човекът, който ме защитава. Имала е нужда да ме защитава, защото и на нея ѝ е било лесно да отгледа дете като мен.“
Певецът разкри изключително лична и болезнена история от детството си, свързана с домашно насилие.
„Когато бях малък, баща ми много биеше майка ми. Изключително тормозена жена беше.“
Той уточни, че макар баща му да е бил добър баща към децата си, отношенията му с майка му са били като „куче и котка“. Майка му е оставала в брака заради „срама от другите хора“. Азис разказа, че на седем или осемгодишна възраст е извадил нож на баща си, за да защити майка си, крещейки: „Ще те убия, ако пипнеш мама.“ Този случай подчертава проблема с домашното насилие, което често остава тихо – „да не кажат хората“ – докато не се стигне до фатален изход.
Азис сподели спомените си от Германия, където заминава като дете, виждайки „по-зелена трева“, „по-чисти витрини“ и „по-усмихнати хора“. Той разказа как още на 10-11 години общината му е намерила работа да раздава брошури и да разхожда кучета, за да помогне на семейството си. Относно политиката, Азис не скри, че симпатизира на Доналд Тръмп и републиканците, тъй като е по-близък до техните „истини“, отколкото до либералите, които според него са „размили граници“ и са наложили неща, които светът не иска.






