Разкрива и как една двойка по математика е променила целия му живот.

Веселин Маринов разкрива, че е „много по-спортен човек, отколкото музикант“, като отделя време да следи мачове, особено футбол, тенис и волейбол. Той изразява възхищението си от успехите на българските спортисти като Карлос Насар и Ружди, Ружди и признава, че е плакал от емоции по време на мачовете им. Певецът повдига въпроса защо българите все по-рядко успяват да се обединят в радостта си, като свързва това с „нашия манталитет“. Според него, проблемът се корени в това, че хората не изразяват публично недоволството си от управлението и политиката, а само „констатират“ със своите приятели. Той намеква за проблема с ниското гласуване и липсата на протести, когато хората не са доволни, за разлика от съседни страни.

Маринов разкрива, че е имал сериозни планове за футболна кариера и музиката не е била нищо сериозно за него. Съдбата обаче се намесва, когато той не успява да вземе диплома за гимназия заради двойка по математика на матурата. Това го възпрепятства да кандидатства за учител. В казармата в Стара Загора среща музиканта Валентин Бугев, когото нарича „човекът, който промени живота ми“. Бугев го чува да пее и го кани да участват в междуармейска самодейност, което отваря пътя му към музиката. По-късно, след като е приет от много кандидати в класа на Нели Рангелова, Георги Христов и Диана Дафова, музикалната му кариера поема своя ход.

Маринов споделя, че с носталгия си спомня младостта, когато е имало морал и чувства, които според него липсват в днешно време, когато всичко е „интерес“ и парите са основен стимул. Той обяснява успеха на концертите си с това, че много хора намират в музиката му „онова, което е останало от старото време“ – литературен език, възпитателен характер, красота в чувствата и липса на „грубости“ и „ориентализми“.

Той описва пътя си като бавен и дълъг, с 13 години, през които никой не е знаел за него, но това го е научило „да мисли правилно, да не се надценява“. Срещата с Тончо Русев през 1994 г. го изстрелва напред, но впоследствие, за да остане актуален, той започва да работи с по-млади автори като Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки , успявайки да осъвремени стила си.

Певецът продължава да бъде изключително активен, като за годината има 66 концерта, а предстоят още 14 преди четирите големи концерта в София, зала 1 на НДК, в края на октомври. Той признава, че трудно се живее с него заради постоянните му отсъствия, но се радва, че съпругата му го разбира и подкрепя.