Георги Милчев – Годжи, в подкаста на Елизабет Методиева от откровения за създаването на вечни хитове като „Мой ангеле“ до темата за етикетите и лицемерието в обществото.
„Тази песен няма ретро парти, на което аз да съм присъствал и да не тръгне“, казва Годжи за хита на Сашо Роман. Той разкрива, че създаването на подобни песни е мистерия дори за него самия. „Нямам представа как става. Просто ние работихме по поръчка.“ Той оприличава процеса на писане на песни на нещо, което „просто идва по някакъв начин“. Годжи и колегите му са създавали много песни, които не са станали хитове, защото „не може всяка песен да е хит“. Според него, за да успее една песен, тя трябва да диша.
Една от централните теми в разговора е категоризирането на музиката. Според Годжи, разделението на музикални жанрове като попфолк, чалга и естрада е типично българско явление. За него има само хубава и лоша музика, а единственият съдник е публиката. „Това е нейно величество публиката. Ако няма хора, които да слушат и да харесват дадена песен, тя няма никакво значение.“ Той дава пример с испанка, която свири във Видинската филхармония и не може да разбере въпроса за разделението на музиката, тъй като в Испания такова нещо не съществува. Момичето, на име Марта, дори е дошло да живее в България заради Софи Маринова и е научило български, за да разбира текстовете ѝ.
Годжи споделя, че етикетите, които се поставят, са проблем на цялото ни общество. „Свирили сме с Джон Андерсън от YES, с Дейвид Ковърдейл, със Скорпионс, с Ян Гилън. Добре, чалгаджии сме. Само че ония хора, дето идват от Запад, не правят разлика…“
Годжи споделя за тримата си синове и дъщеря си. Единият му син, Волен, е изключителен музикант, но не желае да бъде известен, тъй като иска да промени света. Той разказва, че най-малкият му син, Станислав, е кръстен на Слави Трифонов, който е спасил живота му, и това е нещо, което той никога няма да забрави. Когато го питат за жълти медийни заглавия, като това, че се развежда, Годжи приема всичко с усмивка и дори се шегува. Той разказва история, в която пързаля хора, които вярват на жълтата преса, и казва, че подобни истории са „глупости на търкалета“. Единственият път, в който се е притеснил, е когато написали, че е катастрофирал, а той не си е вдигал телефона. Това е стреснало семейството му и той отбелязва, че подобни неща „могат да убият някого“.
В края на разговора Годжи споделя, че животът му е преминал през много случайности, които го довели дотук. Той вярва, че „животът не е от случайности, а това, което ти е написано“. Затова той цени живота и възможността да остарее, макар да не е лесно. Като урок към децата си, Годжи иска да ги научи да обичат и да бъдат добри хора. Той отбелязва, че „да си добър човек е трудно, защото трябва да се научиш да прощаваш“. Той признава, че въпреки че е простил много неща, никога не ги забравя.
Годжи призовава хората по-често да казват „Обичам те“, докато имат възможност, защото после ще бъде късно. За него е важно да остави след себе си децата и песните си.
В края на подкаста Годжи и Елизабет Методиева се шегуват с идеята да направят празник на лицемерието и завистта, като начин да покажат, че тези неща са навсякъде около нас. Разговорът завършва с пожелание за здраве, щастие и късмет, като се припомня известната фраза на Слави Трифонов, че „на Титаник всички са били здрави, но не са имали късмет“.
