Катя и Здравко от дует „Ритон“ разказват за своя дълъг и успешен творчески път, изпълнен с незабравими моменти, предизвикателства и триумфи. От първите стъпки в професионалната си кариера до предстоящите големи концерти, дуетът споделя ценни спомени и поглед към естрадната сцена от миналото и днес.

След завършване на консерваторията през 1977 г., Катя и Здравко са разпределени в „Балкантурист“ – практика, характерна за онова време. Започват да работят в две от най-големите вариетета на открито по Черноморието – „Меча поляна“ и „Колибите“ край Златни пясъци. Тези заведения, предназначени изключително за чужденци, побирали хиляди посетители – предимно руски, германски, полски и чешки туристи.

„Има една гордост, защото тогава цените на билетите бяха еднакви като покупателна стойност [спрямо сегашния стандарт], и когато видиш пълната зала… А ние всъщност сме на заплата и на командировка – на щат към концертна дирекция…По морето правехме на две седмици, сменяхме се… по четири-пет пъти правехме тези летни театри и те бяха средно по 3-4 хиляди души по цялото ни крайбрежие… чисти пари, които влизаха в държавата. Как няма да си горд тогава?“, споделя Здравко. Летните театри тогава са били огромни – като този в Приморско с 5200 места или Летният театър в Слънчев бряг (на мястото на който днес има хотел), където се е провеждал „Златният Орфей“ пред 4000 души.

Пробивът на дует „Ритон“ идва първо в чужбина, благодарение на полски импресарио, който ги забелязва. Полша по онова време е била „влюбена“ в българските артисти – певци, илюзионисти, вариететни артисти. През декември 1977 г., веднага след работата си на морето и кратка изява в софийските „Бар Хемус“ и „Бар София“, дуетът заминава за Краков, а след това обикаля Полша и други държави.

Когато решават да създадат собствен репертоар, Катя и Здравко се обръщат към най-добрия композитор – Тончо Русев. Още като студенти, той ги прослушва и им дава огромни суперлативи. Въпреки това, Русев отказва да напише оригинална песен за тях тогава. „Не мога да ви напиша, защото чорбаджийката ще ме убие,“ казал им Тончо, визирайки Лили Иванова. Това не ги е разстроило, тъй като все още са били студенти, щастливи, че изобщо ги е приел. Първият му съвет бил да „заминете да направите материална база“ – да инвестират в сценични облекла и собствена апаратура, далеч преди пазарните основи в България. Този съвет се оказва по-ценен от една песен, давайки им посока за цялата кариера. По-късно, разбира се, Тончо Русев им пише едни от най-големите хитове.

Друга ключова фигура в кариерата им е Любен Цветков– тогава директор на Столична концертна дирекция. Той ги съветва да пробват „симбек“ (playback) – метод, при който оркестърът звучи на запис, а изпълнителите пеят на живо с микрофон. Първият, който прокарва пътеката в България, е Жоро Минчев, върнал се от Белгия. „Първото ни участие [със симбек] беше в хлебозавода тука в София,“ спомня си Катя. В началото колегите им гледали на това като на „халтура“, но скоро всички започнали да използват този метод. Така „Ритон“ стават сред първите заедно с Жоро Минчев, които въвеждат тази практика.

Дует „Ритон“ участва в множество международни фестивали. През 1983 г. на морския фестивал в Рощок, Германия, представят България с преводна морска песен на Мими Иванова („Не съм сама“) с немски текст, написан от германския текстописец Дитер Шнайдер. Въпреки че не знаят немски и учат текста наизуст, печелят две втори награди – на журито и на публиката. На гала концерта след награждаването, пред 7-8 хиляди души, когато излизат да пеят, чуват викове „Ритон, Ритон, Ритон!“. По-късно разбират, че паралелно се е провеждал фестивал на мажоретни оркестри и мажоретките от Велинград, които крещели името на дуета, са ги изненадали толкова, че Катя забравя текста на песента си. Друг забавен гаф е свързан с хита им „Ало, такси“, където има речитатив. Записват го със Звезделин Минков, който имитира Георги Парцалев, а дебелия глас е на Иван Лечев. В радиото обаче комисията отказва да пусне песента с гласа на Парцалев, защото „какво искате с гласа на Парцалев да си направите хит ли?“. Налага им се да презапишат отрязъка с гласа на Здравко. Въпреки това, за телевизията песента винаги е вървяла с оригиналния речитатив на Звезделин Минков, както и на плочата.

Въпреки огромния си принос към българската музика, дует „Ритон“ не печели награда „Златен Орфей“ като изпълнители. „Ние пеехме, представяхме песни на Зорница Попова,“ разкрива Здравко. „Зорница Попова не я награждаваха.“ Причината, според тях, е „мафия“, която е съществувала и тогава във всички области. Зорница Попова, която е писала едни от най-хубавите им песни, като „Сърце за три врати“ и „Ало, такси“, е била изключително талантлива, но не и „борбена“.

Дует „Ритон“ не спира да твори. Скоро ще издадат нов албум, който е осмата им плоча въобще и четвърта цветна винилова плоча (лилава). Албумът ще бъде наличен и на CD, и на USB флаш. Забавянето на албума се дължи на „несериозни дизайнери“, които забавили проекта с цяла година. Предстои им турне, като вече са преминали през четири града, а сега им предстоят концерти във Велико Търново (Летен театър), Габрово (спортна зала „Орловец“), Пазарджик (спортна зала „Васил Левски“) и най-накрая – зала 1 на НДК на 20 януари, която е и рожденият ден на Здравко. Продажбата на билети за София започва в края на август.


В края на разговора става ясно, че по време на катастрофата в Чернобил през 1986 г. дуетът е бил в Киев за края на свое турне. Няколко дни след трагедията, поради информационно затъмнение, те летят от Киев за София, а веднага след това заминават за Кърджали, където по онова време е бил най-висок процент на замърсяване. Затъжили се за зеленчуци след тримесечно турне в Съветския съюз, те консумирали голямо количество марули. „Не ни личи,“ с усмивка отбелязват те, въпреки преживяното.