В откровено интервю пред Мон Дьо певицата разказва за своето физическо и духовно прераждане, за детските травми и смелата си мисия да върне българския фолклор на голямата сцена.

Повече от две десетилетия Деси Слава е живяла с недиагностициран проблем с гласните струни. „Господи, аз нямам глас, не може нищо да ми няма“, повтаряла си тя, докато посещавала над 15 лекари и професори в България, Гърция, Турция и Германия, които твърдели, че няма проблем. Истината се оказва шокираща – едва наскоро, на 10 април тази година, турски професор открива причината: „страшно много кръвонасяния върху гласните ми връзки, които можеха всеки момент да се пукнат при пеене“, както и вродено „образование“ в една от тях, което е унищожавало гласа ѝ 20 години.

Операцията, проведена на 25 април, е била успешна. Днес тя вече може да пее свободно. „Докторът още тогава ми каза, че досега съм карала тежкотоварен камион и оттук нататъка ще карам спортна кола“, разказва певицата, подчертавайки драстичната промяна. Гласът ѝ е във върхова форма, не се уморява и тя е изпълнена с надежда за „добър живот“.

Личният път на Деси Слава е белязан от дълбоки детски травми. Тя описва себе си като дете, „учено да мълчи, да не чувства, да не усеща нищо, да не пречи“. Разводът на родителите ѝ, когато е била едва шестгодишна, и раздялата с брат ѝ, е първата голяма болка. „Баща ми държеше в лявата си ръка един чувал с дрехи, а в дясната ме държеше мен за ръка и ме водеше при майка. И аз не знаех какво се случва. Знаех само, че изпитвам огромна тъга“, спомня си тя.

Животът с втория ѝ баща, съобразяването с неговите настроения и ставането на свидетел на „драми“ между него и майка ѝ, оставят дълбок отпечатък. „Това е една травма, която все още се опитвам да лекувам и не бих казала, че това е успешно“, признава Деси Слава. Именно в тези трудни моменти тя открива вярата си: „Аз мисля, че тогава беше моментът, в който открих Бог. Тогава започнах за първи път да се моля това нещо да спре.“

Тези преживявания проектират проблеми и в по-късния ѝ живот, особено в отношенията с мъжете. „Започнах да привличам неподходящи мъже за себе си. В отношенията си с мъжете много бързо те взимат превес. Аз не мога да си сложа границите. Тоест, аз нямам почти никакви граници“, споделя тя. Дълъг период се е смятала за жертва, но днес осъзнава: „аз сама съм се поставяла в тази роля. Тоест аз съм достатъчно силна да управлявам живота си и да бъда за който си искам каквото си искам.“

Най-болезненият аспект са връзките, в които „целувките са се редували с шамари“. Деси Слава не крие, че е имало моменти, в които е молила Бог да не се събужда сутринта. Въпреки болката, тя е категорична: „Не съм прощавала. Мислила съм си за забягство“. Въпреки че прошката е трудна, тя признава, че опитът ѝ е показал: „един човек, ако насилието присъства като начин на изразяване, той не се променя никога.“ Днес Деси Слава търси „по-зрял мъж“ – човек, който е преживял, стъпил е на земята, искрен е и състрадателен, и най-важното – вярващ в Бог. „Аз никога не съм била с мъж, който не вярва в Бог“, подчертава тя.

Деси Слава е убедена, че е време да излезем от „матрицата“, където „не се мисли за нищо, освен за две-три неща“. Тя призовава да „започнем да гледаме какво се случва около нас“, защото „само тогава ще пребъдем, иначе всичко отива към катастрофа“. Това осъзнаване е движеща сила зад новия ѝ проект – фолклорно турне през юни. За някои може да изглежда странен избор, но за нея това е „желанието и е проекция на моята душа“. В смутните времена на войни и неразбирателства, тя има нужда да „покажа, че съм от светлата страна и съм от страната на това да припомня на хората… кои сме българите, това че сме устойчиви, че имаме прекрасна азбука, прекрасна музика, че сме дали на света.“

Деси Слава признава, че стъпката е „изключително трудна“ и „смела“, готова е дори за провал, но „искам да пробвам. Аз искам да го направя.“ Тя мечтае да привлече хора, които търсят „духовна храна“ и „българското“. Въпреки че продажбите на билети за турнето все още имат какво да се желае, Десислава е оптимист и е събрала екип от прекрасни музиканти като Стунджи (ударни инструменти) и Пейо Пеев (гъдулка), както и ансамбъл с „невероятни хореографии“.