В откровено интервю пред Мариян Станков – Мон Дьо, обичаният изпълнител не просто говори за ноти и ритми, а смело и директно посочва язвите, според него, които тровят музикалната ни сцена.
С глас, който този път кънти по-силно от музиката му, Любо Киров разтърси българския шоубизнес. „Шоубизнесът е корупция на всички нива,“ заяви категорично Киров, превръщайки се от музикант в морален компас. Въпреки безспорния си успех, той остава здраво стъпил на земята, отричайки всякакви опити за възвеличаване: „Аз не съм велик. Бог може да е велик. Знам колко добър искам да бъда, но знам и колко не съм добър в това, което правя. И аз сега съм 10 пъти по-добър певец от преди 20 години.“
Сега, за Любо, кауза е да се бори за създаване на честна среда в музикалните среди, където талантът и трудът да бъдат водещи, а не задкулисните игри и връзките. Той не скри възмущението си от опитите да се изопачат думите му: „Слух се пуска, че Любо почна да говори само за пари. Аз говоря за продадени билети, което означава успех на дадения изпълнител. Аз не говоря за пари. За пари говорят тези, които раздават билетите, за да се правят на това, което не са.“
За първи път Любо Киров дръзва да повдигне завесата над тъмните страни на българската музикална индустрия. Той говори не само като артист, но и като човек, който е усетил „невидимите стени“ на система, крепяща се на „услуга за услуга“, компрометираща както качеството на музиката, така и шансовете на младите и талантливи да пробият честно.
Киров ясно разграничава реалното присъствие на сцена от изкуствено наложения имидж, подхранван от спонсори, манипулирани ротации и безсмислени награди. За него истинската стойност на артиста се мери не в броя на завъртанията, а в броя на продадените билети и пълните зали. С безкомпромисна откровеност той описва баналния, но разрушителен механизъм на корупция: „Аз ще пея без пари на вашето парти, а вие ще ми въртите песента по радиото.“
Интервюто повдига болезнения въпрос защо артисти, които твърдят, че пълнят зали в столицата, не могат да съберат и шепа хора в провинцията. Защо малките клубове, където би трябвало да пулсира музикален живот, остават празни? Според Любо, отговорът е прост: „Не се казва истината.“ Той гордо заявява: „Ехо, ехо, Любо Киров продава билети и прави концерти“ – без спонсори, без „магазини, банки и свинеферми“. Всичко е реално, платено от хора, които идват заради музиката, а не заради рекламния шум. Това е пазарният принцип, в който той вярва – качеството и искреността привличат публиката.
Киров не подмина и съмнителните критерии за определяне на „най-добър изпълнител на годината“. Дали това е артистът с най-много ротации или този, който истински докосва хората на сцената? За него отговорът е категоричен – истината е на живо, пред публиката, където няма място за лъжа. „Кой е най-добър изпълнител на годината? Този, който е решил, че е направил много хубава музика, с някаква компания около себе си или онзи, който е събрал хора пред себе си?“
В свят, изпълнен с жажда за одобрение, Любо Киров избира честността, дори когато тя е болезнена. Той не крие, че е имало хора, които са се възползвали от неговите идеи и са го задминавали чрез подмолни действия, наричайки ги без заобикалки „лъжци“ и „крадци“. „Дръжте се по-прилично, защото сме 4-5 човека. Уважавайте успеха. В България музикалната сцена е малка – всички се познават,“ призова той.
За Любо, сцената е много повече от място за изява. В предстоящия му концерт, който ще бъде излъчен по NOVA на Великден, той прави нещо различно – оставя място за разговор, за човешка среща, за „разголване на душата“. Публиката идва не само за песните, а и за думите между тях, които провокират размисъл и търсене. „Борете се за любовта,“ е неговият апел. Любовта не е даденост, а избор, който изисква усилие, грижа и откровеност. „Карайте хората да ви обичат“ – не със сила, а с постоянство и внимание.
Любо Киров напомня, че един концерт може да бъде „повече от шоу – може да бъде изповед“, а истинската връзка се ражда в тишината между песните, между артиста и публиката, между човека и самия себе си. Пред Мон Дьо той говори така, както би говорил у дома – без филтри, за Бог, за любов, за честността, която остава, когато никой не гледа. Защото зад блясъка на славата винаги стои човек – „несъвършен като всички останали“.
