В това интервю ще поговорим с Юнона за нейния път на сцената, за вдъхновението зад песните ѝ, както и за бъдещите ѝ проекти. Ще научим повече за емоциите, които я движат, и за личните моменти, които са я оформили като артист.

Здравейте Юнона. Какво ви вдъхнови да изберете псевдонима Юнона, който е име на богиня от римската митология?

Здравейте! Името Юнона ми е дадено от любимия на много хора, за съжаление, отдавна непомежду нас, Нончо Воденичаров, който също беше мой ментор в развитието ми като професионален изпълнител и за това да стана част от музикална компания „Пайнер“. Приех го с удоволствие, защото „Ю“ е любимата ми буква от азбуката, а и богинята, която го е носила, е била покровител на семейното огнище. В живота си съм точно такъв последователен човек, с начертан план и принципи. Винаги знам какво искам и се стремя към него, следвайки го без отклонения. Правдива, бранейки своята истина, справедлива и честна личност съм. Ненавиждам лъжата и фалша.

Как се чувствахте, когато за първи път видяхте дебютната си песен „Разболей ме“ по телевизията?

Всъщност песента няма видеоклип. За мен вълнуващият момент не беше видео версията, а дебютът ми с нея на сцената сред всички вече големи имена в музикалната компания и пред 10 000 души публика в град Раднево. Беше незабравимо – тръпка и вълнение. Бях изненадана, че част от публиката танцуваше и ме прие топло. Огромна плюшена играчка и букет получих от седмокласника Светльо, който, вместо да избере по-познатите и утвърдени имена на сцената, избра да ги поднесе на мен. Оттогава до ден днешен, вече 17 години, освен че се превърна в добър фризьор, той остана и най-добрият ми и верен приятел, с когото никога досега не сме се карали за нищо. Единствено той, както и дъщеря ми, могат да отговарят вместо мен на хората по начин, по който и аз бих им отговорила. Сякаш те са аз.

Каква беше емоцията ви, когато посветихте песента „Раздаваш любов“ на Нончо Воденичаров?

Бях се затворила и замълчала. Не поемах музикални ангажименти в продължение на два месеца. Не знаех откъде и как да започна. Всеки път, когато се опитвах да пея, започвах да плача. До онзи черен ден винаги пеехме с него навсякъде заедно. Така реших, че трябва да изпея песен за него, и понеже той много обичаше балади, това беше идеята. Ангел Евтимов я написа и стана страхотна. Лили Димова написа също страхотен текст, обаче в студиото ми беше много трудно. Разплаквах се и пеех. Това си личи и в записа. На снимките също се разстройвах и сълзите, които се виждат във видеото, са истински. Така тази песен до днес вълнува голяма част от публиката, защото просто е по действителен случай. Хората, които я коментират с мен, са ми казвали, че е много тъжна и тръпки са ги побивали, докато са гледали видеото. Не съм се стремила да разстроя никого, това беше моята емоция.

През 2027-ма година правите 20 години на сцената. Когато погледнете назад в творчеството си има ли нещо, което все още не сте осъществили в музикален план и най-върховия момент през годините за Вас?

20 години ще бъдат от професионалното ми начало в музикалната компания, но не и в общата ми кариера по сцените, защото първата ми изява беше на сцена пред публика, когато бях в четвърти клас, т.е. преди 30 години. Има още много неща, които искам да направя. Чувствам се млада и имам какво да дам на публиката. Най-важното, което постигнах, е, че никога не изгубих фокус от желанията си и бях последователна, отмятайки ги едно по едно, и продължавам да следвам плана си такъв, какъвто искам да бъде, а не такъв, какъвто според хората е трябвало да бъде. Доволна съм от това, което постигнах, и съм благодарна за това, което имам, защото най-важното за мен е свободата да бъдеш такъв, какъвто искаш, и да разполагаш с времето и волята си. Обичам независимостта си и това, че никой не е в състояние и не е бил в състояние да направлява живота ми и това как и какво да направя. Доста своенравна съм, но пък това е част от моето щастие, що се отнася до сполуките и неволите в живота ми. Така че и много хубавото, и не чак толкова доброто в живота ми са следствие изцяло от моите избори и аз съм наясно и доволна от тях. Защото съм сигурна, че препятствията и лошото идват, за да ни бъдат урок и да ни направят по-силни и ние трябва да ги приемаме с благодарност. В момента имам неосъществени 11 видеопроекта, например.

“На две секунди” и “Само на думи” са песни с голям успех. Каква емоция Ви донесе това?

Оцко ли? Оцко е любим композитор, на когото съм благодарна за успешния ни старт в съвместната работа, защото той, освен професионализъм, се прояви и като човек с голямо сърце, който ми подаде ръка в момент, когато той самият беше в апогея на кариерата си и пишеше хит след хит. Обичам те, Оцко, и ти благодаря за хубавите песни и подадената ръка!

Албума “Празник”, които се появи на музикалния пазар през 2021-ва е първия за Вас с фолклорни мелодии. Ще зарадвате ли почитателите си с нов фолклорен албум?

Не съм мислила сериозно за втори албум, но пък защо не?! Може би! Тези песни имат успех и са познати на много хора. Радвам се, че имам авторска народна музика, която също ги докосва и я знаят. Пеем заедно. Ето това е собственият ти почерк и място в сърцата на хората. Благодаря! Продължавам!

Разкажете ни за интересна случка с ваш почитател през годините?

Случвали са ми се всякакви щуротии – от това да се разписвам по тениски до няколко имена, които и до ден днешен, без отговор, години наред в социалните мрежи ми пишат за добро утро и лека нощ. Нямам физическа възможност да откликна на всичко. Тази година едно момиче ме удиви. Имах концерт в село Попица. То дойде и ми показа цяла огромна тетрадка с изрезки от списания и вестници с мои снимки и статии. Беше писала и на ръка около тях какво ми се е случвало през годините, през цялата ми кариера. Доста от нещата не си спомнях… Наистина бях изумена. Има я на видео в социалните ми мрежи.

Песента “Забранен” по музика на Павлин Петков е последната Ви актуална попфолк песен. Подготвяте ли нещо ново?

Павлин Петков е талант, на когото също съм благодарна, че съдбата ни срещна. Още след първия ни разговор интуицията ми подсказа да не го пробвам с една песен, а директно да работим по общо четири избрани от седемте, които ми изпрати. Аз съм зодия Риби, той – Скорпион, просто водни знаци и си паснахме от раз. Имам, да, имам още две готови песни от него и още една, която скоро ще запиша – балада, най-накрая, за десерт от него. Питър Райнов работи по аранжиментите на трите песни от Павлин Петков в момента. А от самия Питър също имам страхотна песен, чийто текст е дело на Полина Петкова. Искам само да добавя за тази жена, че е блестяща. Написа ми три текста за по три минути по време на най-хубавите празници около Нова година и по-вълнуващото беше, че ме грабнаха още от първия вариант, без редакция, изляти от душата. Благодаря на Поли и Питър за всичко, свършено до момента заедно!

Попфолк песните Ви през годините са достатъчни за поне два албума. Не мислите ли да зарадвате почитателите си с някой попфолк албум, а защо не компилация с хитове през годините?!

Може би… не знам. Това са песни, които обхващат по-младата аудитория, а тя борави достатъчно добре в интернет пространството, затова съм избягвала до момента попфолк албум.

Пожелайте нещо на нас и почитателите Ви.

Пожелавам им нещо, с което започнахме разговора ни, и нещо, което донесе щастието в моя живот – не губете фокус и винаги знайте какво искате! Бъдете последователни и го следвайте, защото само тогава ще имате удовлетворение от себе си и ще се чувствате пълни и завършени! Бъдете здрави!