Зад красивия глас и народните носии се крие една изключителна личност. В това откровено интервю за Актуалните Новини, народната певица Ана-Мария споделя своите мисли, откровения и предизвикателства в живота и кариерата.

Здравейте Ана-Мария. Ще потопим читателите ни днес във Вашата музикална биография и път. Разкажете ни какво дете бе Ана-Мария?

Благодаря за възможността да представя себе си в един от най-акуалните сайтове!
Родена съм в семейство, където песента беше ежедневие. Татко ми беше майстор ковач, който пееше и свиреше на перце от филмова лента. Баба ми Мира и сестрите ми също имаха прекрасни гласове. Майка ми и до днес пее в църковен хор, а чичо ми, господин Станев, беше един от най-стилните музиканти в оркестрите на БНР и БНТ. От малка проявявах изключителен интерес към музиката. На петгодишна възраст вече пеех със собствен оркестър, съставен от солисти на БНР и БНТ. Израствах сред големи имена във фолклора. Атанас Вълчев дори живя известно време в нашия дом.

По времето на комунизма са Ви наричали “малката певица на Тодор Живков”, пяли сте пред Горбачов, Митеран и Фидел Кастро. Разкажете ни малко повече.

Това не е време на носталгия за мен, единствено в областта на културата. Тодор Живков беше психолог, който познаваше хората и имаше голямо и добро сърце. Имах възможността да общувам с Евгения Живкова, която наследи финеса в общуването от майка си, и с Людмила Живкова, която беше светлина, обеднител и институция за българския народ. Не носталгирам по миналото, но истината е, че тогава традицията бе издигната в култ и пазеше нашата идентичност и морални ценности. Днес понятията за добро и зло са се объркали. Виждам все повече объркани млади хора, които се лутат, защото им липсват семейните ценности. Семейството трябва да се събира около трапезата, да уважава труда на всеки член и да общува открито. Най-важна е ролята на майката, чиито думи и насоки са в основата на успеха на децата.

Апел към майките: обгрижвайте децата си, дайте им сила и любов, за да се справят с обърканото време. Бъдете им най-добър приятел и сигурна опора.

Уникалните спектакли за Шоплука, които прави великия Никола Анастасов са по разказите и песните на Вашата баба Мира. Вие сте заемала дейно участие.
Как този велик актьор е стигнал до Вашата баба?

Никола Анастасов често идваше да разговаря с баба ми Мира. Вдъхновен от нейните разкази и песни, той създаде спектакъла „Седянка“, който бе представен на откриването на читалището в Панчарево. В него участваха самодейци от района, популярни артисти и ние. Сред поканените бяха Тодор Живков, министърът на културата Георги Йорданов, генерал Шопов и министърът на финансите Иван Палийски. Тодор Живков ме забеляза и така започна моята постоянна връзка с него. Станах част от почти всички правителствени приеми и концерти. По-късно Анастасов организира творчески лагери в Китен и Бистрица, посветени на изучаването на фолклора. Бяха поканени преподаватели и хореографи, сред които Димитър Манов, и ежедневно се провеждаха творчески работилници. Част от тази идея бе реализирана в спектакъл на плаващата сцена в Панчарево, която се превърна в център на културния живот.

Песента Ви “Мама Златина учеше” е подарък от Вашата учителка Стефка Кушлева, когато сте била ученичка в музикалното училище в Широка Лъка.
Какви спомени имате от годините Ви там?

Аз винаги съм била много откровена. Широка Лъка остави силен отпечатък върху моя музикален и творчески мироглед. Там срещнах много добри изпълнители от всички фолклорни области, много добри хора, както и красотата на Родопите. Живеехме в пансион, виждах родителите си само в период на ваканция. Бях приета в училището с препоръка от Министерство на културата. Не сме молили и не сме искали подобна подкрепа, писмото бе изпратено директно до директора тогава. Въпреки отличните ми резултати на приемния изпит, моята класна и нейният антураж ме подложиха на тежки изпитания, които сериозно навредиха на психиката ми. Като дете, чиято биография вероятно ги е впечатлила, не очаквах подобно отношение от зрели преподаватели. Семейството ми, което живееше на 250 км. разстояние, беше много притеснено от ситуацията. В резултат на това лошо отношение, започнах да изпитвам силни емоционални разтърсвания и нервни сривове.

Ставате част от националния ансамбъл “Филип Кутев”, но прекъсвате и решавате да заминете в чужбина, където раждате вашият син Тома. Разкажете
ни за това време.

След като завърших музикалното училище в Широка лъка, мечтата ми се сбъдна – станах част от Ансамбъл „Филип Кутев“. Диригент беше Михаил Букурещлиев, който заедно с фолклористката Елена Стоин и други често идваха у дома ни, за да записват песните на баба ми и да изучават шопския бит. Като дете, баба ми често ме водеше в Двореца на пионерите. Бях солистка, а Михаил Букурещлиев беше мой диригент. Благодарение на него познания за моите певчески способности, бях приета без конкурс във фолклорния ансамбъл. С голямо вълнение започнах работа като певица. По това време диригент на хора беше една много талантлива, но и трудна личност. Тъй като не беше консултирана за приемането ми в ансамбъла без конкурс, тя започна да ме тормози психически. Кулминацията беше, когато ме изключи от турнето във Франция, като посочи липса на качества. Тя дълбоко ме нарани, като ме изключи от турнето във Франция, въпреки че бях единствената, която не участва. По ирония на съдбата, няколко месеца по-късно аз заживях във Франция, където се омъжих и родих дете. Във Франция създадох много контакти с продуценти и заедно с моята сестра сформирахме група, с която изнасяхме концерти в катедрали с програма от православна и фолклорна музика. Така представяхме българската музика в Европа в продължение на около 10 години. Към групата се присъединиха и по-голямата ми сестра, както и други популярни български певици.

Била сте част от хора на Мистериите на българските гласове под диригенството на Дора Христова. Какво е да си част от този космически хор?

Паралелно с продуцирането на собствената ни формация, станах част от Мистерията на българските гласове. Бях много щастлива там, сред толкова талантливи и сърдечни певици. Дора Христова, която е диригент от световна класа, беше за мен изключителен човек и ерудит. Там научих много, пътувахме изключително много, но с течение на времето почувствах нужда от самостоятелна кариера.

С музиканта Нешко Нешев имате цели 10 години съвместна работа зад гърба си. Какво е да работиш заедно с такъв музикант и какво научихте от работата си
с него?

Сътрудничих с група „Канарите“, с бенда на Александър Райчев и по покана на Нешко Нешев станах солистка на „Фолкдинастия“. Този период ме научи да пея на сватби, на цигански увеселения и в кръчми. Изпълнявах желанията на публиката, спускайки се сред хората. Това изискваше голяма издръжливост и професионализъм.

Малко по-рано споменахме, че имате син Тома, както и че сте грижовна баба. Отделяте ли достатъчно време на семейството?

Синът ми Томи порасна, докато аз бях на многобройни турнета. Благодарение на Бог, възпитах отговорен мъж с българска душа и френска дисциплина. Сега съм маминка на две прекрасни деца – Димитрий и Анелия. Живеем между Франция и България, както много български семейства. Томи се премести при баща си, за да развие семеен бизнес там. Баща му също намери любовта в България. Всички заедно сме голямо и сплотено семейство. Злати Петров е моят втори съпруг и мой партньор както в живота, така и на сцената вече повече от 16 години. Заедно се борим да се развиваме и да правим това, което обичаме.

Какво бихте пожелали на нашите читатели и ваши почитатели в началото на новата година и какво ново могат да очакват от Вас и Кавалджията Злати петров?

Пожелавам на всички читатели здраве и сили да отстояват истините си! Скоро ще ви зарадваме с нова песен, създадена заедно с шеф Иво – „Вкусната хапка“.