Поп-звездата Георги Христов, който не дава интервюта, още по-малко пък коментира личния си свят, даде интервю пред списание Biograph, в което сподели, че е че е влюбен пишат от Plovdiv24.bg.
„Има човек до мен, който ме прави безкрайно щастлив. Човек, който ме зарежда и когото обичам. Казвам „Обичам те“ всеки ден многократно, защото утре може да е късно“.
Той обаче крие своята любов далеч от любопитните очи, защото личният му живот не интересува никого, както и се дразни на въпроси дали съжалява, че не е създал деца на 60 години, защото има прекрасно семейство.
„Нито съм сирак, нито съм подхвърлено дете. Имам чудесно семейство, имам прекрасни племенник и племенница“, споделя изпълнителят. Най-тежкият момент в живота му е загубата на майка му, която си отиде от този свят от рак преди седем години.
„Опитвам се да го приема, но това е много трудно. Този човек за мен беше всичко. Липсва ми, защото знам, че не мога да я срещна и да я прегърна“, споделя Георги Христов.
„Приживе тя винаги идваше на моите изяви и беше много щастлива, а преди това винаги се притесняваше. Тя живееше моя живот. Най-ценният урок от нея е да бъда такъв, какъвто съм. Да не се променям, да отстоявам себе си на всяка цена, без разбира се, да преча на другите“.
Денят му започва с чаша кафе и упражнения за тонус, с уреди и скачане на въже. Признава, че преди е имал проблеми с килограмите. В къщата му има и сауна, в която прекарва по половин час на ден. Там освен, че чисти токсините и се зарежда с енергия за деня, обича да чете, да пише текстове и да ги разучава. Харесва кънтежа на будоара си и там често изпълнява новите си песни за първи път – съобщават още от Plovdiv24.bg.
Разкрива, че няма никакви корекции на лицето си, защото много го е страх.
Не прави и нищо специално за гласа си преди концерт. Точно обратното пие алкохол с много лед, както и леденостудена сода, от хладилника. Затова смята, че има най-дресираният глас у нас.
„Колкото повече робуваш на нещо, толкова то става по-нежно и склонно към заболяване. Никога не съм го жалил и съм викал, и съм крещял, и съм пял с голям глас. Не съм можел да приказвам – изляза на сцената, гласът е там. Не знам дали се притеснявам преди изява. Това е много странно усещане.
„Колкото повече робуваш на нещо, толкова то става по-нежно и склонно към заболяване. Никога не съм го жалил и съм викал, и съм крещял, и съм пял с голям глас. Не съм можел да приказвам – изляза на сцената, гласът е там. Не знам дали се притеснявам преди изява. Това е много странно усещане.
На всеки концерт умирам – без значение къде, пред колко хора. Който ми каже, че не се притеснява, преди да излезе, значи си е сбъркал професията и трябва да приключи моментално с нея. В мига, в който обаче стъпя на сцената, на първата секунда, всичко отпада и аз забравям за напрежението“, споделя звездата.
Най-близките му приятели сред колегите е Нели Рангелова, която нарича „сестра ми“, особено след като и двамата загубиха майките си по едно и също време. Има обаче и колеги, които той презира.
„Допускал съм много греши, но се уча от тях, а от някои дори не се и уча и ги повтарям многократно. Както искам да ми прощават тези грешки, така искам и мога и да прощавам, но не го правя до безкрайност. Аз прощавам един път. И после забравям, че тези хора съществуват. Аз не мога да мразя, аз презирам. Омразата е чувство.. Има хора, които презирам, и в моята гилдия има няколко такива“, категоричен е Георги Христов.
+ There are no comments
Add yours