Певицата Надя Казакова, позната със своя различен творчески импулс и вълнуваща музика, беше гост в предаването „Иде нашенската музика“ по БНТ. Тя сподели възгледите си за репертоара, развитието на фолклора и важността на живата музика, отдавайки почит и към големите имена на българската народна песен
Надя Казакова категорично заяви, че не желае да пее едни и същи песни със своите колеги. „Получава се едно състезание,“ обясни тя, като призовава за повече разнообразие в избора на фолклорни произведения.
„Имаме такава съкровищница в лицето на българския фолклор, че е грехота да използваме само пет песни или десет. Това е все едно да имаме цялата азбука и да говорим само с пет букви“.
Певицата подчерта, че всеки грамотен музикант може да намери много съхранени примери в сборниците на музиковеди и фолклористи. Тя е на мнение, че макар класики като „Море Сокол пие“ да трябва да звучат, „да се надпреварваме кой първи ще изпее една и съща песен някак си ми е в повече и някак си новото време не го толерира това нещо.“
По темата за вечния спор между старинния фолклор и авторската музика на фолклорна основа, Казакова е убедена, че противопоставяне не трябва да има. Тя смята, че двата свята трябва да си подадат ръце, за да се развива българската народна песен.
„Трябва да се развива по друг начин българската народна песен. Дори да е на фолклорна основа, дори и да е автентична, по нов начин поднесена, тя трябва да е в крак с тенденциите.“
За нея границата между стойностното и пошлото е ясна: творчеството трябва да извира от сърцето. Тя не одобрява правенето на музика „с цел, дайте сега да направим хит.“ Като пример даде своята песен „Бял Росен“, която ѝ е „слязла“ като музика и текст и въпреки че не е хит в комерсиалния смисъл, тя е важна за нея. „Аз съм певица, не съм производител на вафли,“ заяви тя.
Надя Казакова, която никога не си позволява да пее на плейбек на концерти (изключвайки медийни изяви), сподели своето негодувание от изпълнителите, които лъжат публиката, като използват записана музика.
„Наистина понякога и на мен ми се е случвало да спра всички симбеци и музики, защото толкова е лошо озвучаването… и да пея просто ей така акапела.“
Тя подчерта фундаменталната роля на музикантите, заявявайки: „Ние певиците без музикантите не можем. И мен музикантите са ме направили певица.“ Тя изрази надежда, че общините и организаторите ще могат да си позволят оркестър, защото това е „истинската народна музика“.
Певицата, която е завършила изпълнителско изкуство в Пловдивската академия, е мислила да преподава. Докато е активна на сцената, тя би искала да покаже на учениците си какво означава да си певец. Работата си в Ансамбъла на въоражените сили певицата описва като „друго усещане за принадлежност“. Тя вижда в историята на България смисъл и пример за избор на свободата като духовно и държавно измерение. Изпълнението на патриотични, възрожденски песни и маршове я кара да настръхва.
„Това чувство на принадлежност към България и да се чувстваш свързан с корена си, това е нещо, което не може да излезе от мода. И не трябва.“
Тя отдаде почит на Стефка Съботинова и Елена Граматикова, подчертавайки, че техният труд и мисия са пример за днешното поколение. Казакова сподели, че е получила разрешение от наследниците на Янка Рупкина и Ева Георгиева да запише тяхна хороводна китка, което е реверанс към големите майстори. Също и към Иван Кремов – котленски певец, оставил златни шедьоври и изключително чувствителен човек.
