Двете изключителни дами бяха гости в рубриката „Главната роля“ на предаването „120 минути“ по bTV, където споделиха за своята връзка, музикалния път и несбъднатите мечти.
Музиката е повече от професия, тя е кръв, която тече във вените на маестра Ваня Монева и нейната дъщеря, попзвездата Мария Илиева. Ваня Монева е знаково име в българското хорово изкуство. Създател и диригент на хор „Ваня Монева“ повече от 30 години, тя неуморно прославя българската музика по света. Като преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, маестра Монева предава любовта си към българския фолклор на млади таланти. Носител на множество престижни награди, тя е успяла да предаде своята страст и на своята дъщеря, пишат от сайта на bTV.
Мария Илиева, определяна като една от най-ярките български попзвезди, вече над 20 години очарова публиката със своя неподражаем глас, стил и професионализъм. Нейният музикален талант се проявява още в ранна детска възраст, когато на 6 години започва да пее в хорова школа. Въпреки че избира поп музиката като свое основно поприще, Мария Илиева запазва уважението и любовта си към българския фолклор. „Винаги съм обичала и харесвала тази музика, но съвсем по друг начин беше поставен гласа ми от самото начало и предпочетох, използвайки класическата основа, да пея в стилове, които ме вълнуват“, сподели тя пред камерата на bTV.
Интересен факт, разкрит в предаването, е, че един от първите подаръци към малката Мария е бил скалпел. Оказва се, че в детството си тя е имала силна мечта да стане хирург. „Много силно мечтаех да стана лекар, промени се пътят на мечтите ми, но това ми остана голямата несбъдната мечта“, разказа с усмивка певицата.
Мария Илиева сподели, че е имала специални моменти като дете, когато майка ѝ я е взимала на работа. По това време Ваня Монова е била главен художествен ръководител на хоровата школа в Казанлък. „Както може би повечето деца на музиканти и артисти, аз съм дете, което е израснало зад кулисите, на сцената и това винаги е било като моя втори дом. Представяш ли си 120 души, а мама – мъничка, фина, и огромен хор пред нея, а тя го владее с енергията си. Ето това съм запомнила като много специален спомен“, разказа Мария. Тя добави, че може би именно тази среда я е „заразила“ с музика и въпреки първоначалните ѝ други планове, в един момент е осъзнала, че не може без нея.
Ваня Монова си спомни как е виждала малката Мария да седи до различните гласове и да учи партиите. „И всъщност израствайки в тази среда, тя пропя в хора на малките, на по-големите до средношколска възраст и мисля, че това беше добра основа за нейното пеене, защото школуваното пеене е класиката, през която е добре да се мине, за да определиш какво желаеш да пееш по-нататък“, каза маестрата.
Според Ваня Монова, най-важното, когато застанеш пред хористите си, е да излъчваш уважение, обич и доверие. „Винаги казвам, че човешкият глас е най-съвършеният инструмент, защото е разположен между двата основни органа – сърце и мозък. Така че всичко трябва да мине през сърцето, да се осмисли от мозъка и да излезе през гласа по най-красивия начин, за да стигне до публиката“, заключи тя в ефира на bTV.
