В новия подкаст на Ивка Бейбе изпълнителят разкрива неподозираната страна на своята мегаизвестност – период на дълбока депресия и изолация, която го е държала далеч от света в продължение на години.

„Когато бях млад, много плачех и страдах, че съм толкова известен. Много страдах. Изпадах в депресии,“ споделя Азис. „Четири години имам период, в който не съм напускал дома си. Само на работа с охранители и обратно вкъщи.“ Този драматичен период обхваща годините от 2003 до 2007, точно след като той успява да напълни стадион „Васил Левски“ – върхът на неговата популярност. Причината за това отшелничество не е липса на признание, а напротив – „от страх и ужас от любовта на хората, от този безумен интерес“. Изпълнителят описва мащаба на истерията, която го е заобикаляла тогава: „Хората много ме плашеха, Ивка, с виковете, с крясъците, с реакциите си. Имаше хора, които припадаха, правеха се, че припадат пред колата ми, за да не може да тръгне.“ Колата му е била облепена с бележки, изразяващи неистова жажда за близост – „Обичам те, искам да спя с теб, жадувам те, хиляди бележки.“

Първата поява на Азис с неговата „визия – завършен продукт“ шокира и разделя българското общество. „Огромна част от обществото ме обожаваха заради смелостта през тези години, преди 25 години аз да изглеждам по този начин. Друга огромна част и до ден днешен казват ‘изрод’,“ разказва той. Въпреки омразата, любовта надделява: „Аз ако не бях обичан, нямаше да стигна до тук. Много обичан и много мразен.“ Азис вярва, че именно това двуполюсно отношение е ключът към неговото превръщане в „крал на попфолка“. „Едва ли (ако човек е само обичан, може да стигне до крал). Те и кралете не са били само обичани. Истинските крале са били огромна част от народа им мразени, хулени.“ Той е убеден, че „всички слушат Азис. Истината е, че всички слушат Азис, но не всички си признават. Срам ги е да си признаят.“

Преди да стане Азис, Васил искал да бъде „много известен и много богат“. Но постигането на тази цел го е потопило в психически страдания. Днес, обаче, Азис е категоричен: „От нищо не съм се отказал. Напротив, много спечелих. Нищо не изгубих.“ Той признава, че е мислил, че е изгубил своята идентичност или свобода, но сега осъзнава, че „тази свобода за какво ми е? Не ми трябва.“ Самият Азис е архитект на своя образ. „Аз разреших всичкото това нещо да му се случи, нали? От мен зависи,“ казва той. Смятан за първата драг кралица в България, той обяснява концепцията: „Драг можеш да наречеш мъж, който се гримира, артист, перформър, а който не е просто жена, нагримирала се жена, а да остави и от мъжкото си, както аз оставях брадата си.“ Той дори се шегува, че е „първата жена с брада, преди дамата на Евровизия“.

Попфолк певеца е дълбоко признателен на гей обществото, което го е прегърнало и му е благодарно за смелостта, която е вдъхнал. „Те обожават. И аз ги обожавам. Обичам гейовете. Обичам хората, които идват при мен.“ Той разказва за трогателни срещи, в които млади хора му благодарят, карайки го да се разплаче: „Когато ми кажат ‘благодаря ти’, ти направи това, ти направи дори дори да не продължат само да ми кажат ‘благодаря ти’. И мен очите ми са по-раз… викам боже, господи, всичко е имало някакъв смисъл.“

Азис откровено говори за своите психически състояния. „Психически не съм стабилен. То е ясно. И не се правя на луд в момента. Аз ти казвам, че аз съм на периоди и освен, че съм биполярен, със сигурност има и други неща,“ признава той, без да назовава конкретни диагнози от уважение към хора с ментални заболявания. Той споменава, че е „малко аутист“ и има „малко ОКР“ (обсесивно-компулсивно разстройство), давайки примери с подреждането на дистанционни и оправянето на леглото. Въпреки желанието си да бъде жена в определени периоди и дори сериозните си обмисляния да си сложи гърди, Азис днес е доволен, че не го е направил. Той признава, че в младостта му не е имало толкова достъпни психиатрични услуги, както днес.