В днешния разговор имаме удоволствието да ви срещнем с един талантлив млад изпълнител, чието име става все по-разпознаваемо на българската музикална сцена – Антонио Симеонов. От първите си стъпки в музиката до участието си в едни от най-големите музикални формати и концерти пред българи по света, Антонио е доказателство за отдаденост, талант и непрестанен стремеж към развитие. Предстои ни да надникнем в неговия артистичен свят, да разберем как започва всичко и какво предстои в кариерата му.

Здравейте, Антонио. Позволявате ли да преминем на „ти“? Бихте ли въвели читателите в своя музикален свят, като ни разкажете как започна увлечението Ви по музиката?

Здравейте! Разбира се, може на „ти“! Първо искам да кажа, че съм благодарен за поканата – чест и удоволствие е за мен! Ще използвам любимото клише на всеки един изпълнител, че пея откакто се помня. Израснал съм в много музикално семейство – баща ми беше музикант и смятам, че талантът съм наследил именно от него. Смея да твърдя, че талантът ми откри голямата Гуна Иванова. Когато бях на 7 годинки, родителите ми ме записаха в нейната школа в Перник. Помня го сякаш беше вчера – безброй песни, концерти, участия както в България, така и в чужбина. След което тя ме подготви за влизане в музикалното училище в София, „Любомир Пипков“. Там мой учител беше госпожа Нелка Петкова. Може би най-хубавите ми години бяха там!

Няма как да подминем участието ти на престижния фестивал „Пирин Фолк“ в Сандански, където на юбилейното 25-о издание през 2017 г. спечели II награда от фестивалното жури. Дали тази награда даде тласък на развитието ти във фолклорната музика?

„Пирин Фолк“ е една от най-големите сцени в България. Със сигурност участието ми там помогна до голяма степен за развитието ми, а втора награда е голямо признание, след като си преборил доста добри изпълнители. Благодарен съм на „Пирин Фолк“ и на публиката там!

Сигурна съм, че повечето хора разпознават твоето име най-вече след участието ти в музикалното предаване „Гласът на България“. Сподели ни емоцията от това да бъдете част от подобен формат?

Определено тук идва моментът да кажа, че това е най-голямата сцена в България, на която може да стъпи един млад изпълнител. През годините, в които съм гледал „Гласът на България“, участието ми там е било само мираж. Срещнах много приятели, талантливи хора – ама наистина много талантливи! За мастър Лечев каквото и да кажа, ще бъде малко; той е човек с голямо сърце и душа. Фактът, че те гледат толкова много хора, е леко стресиращ, но това е емоцията от сцената – ако я нямаш, то означава, че има нещо сбъркано в теб. Може би последният кръг, в който изпях песента „Да се събудиш до мен“ на големия Веселин Маринов, е най-сладкият за мен момент. Доста хора именно тогава ме чуха в друг стил, за което съм щастлив!

Последната ти самостоятелна песен е озаглавена „Лиляна“, а видеото към нея смело можем да определим като кратък филм с история. Разкажи ни повече за него.

„Лиляна“ е проект, за който винаги съм мечтал. Киното е нещо, което винаги е било друга моя страст. И когато го съчетах с песента, стана нещо много красиво. Екипът… просто жесток! Сценарият написа Диляна Данева, една жена, която остава много близка до моето сърце – невероятен професионалист и човек. Това бяха едни незабравими три снимачни дни. Благодарение на нея успяхме да разкажем една история за любовта с много хубаво послание.

Редакцията ни забеляза дуетното ти изпълнение с талантливата Elleonora на песента „Единствени“ на Слави и Софи. Означава ли това, че обмисляш завой от фолклора към по-модерна музика?

Винаги съм казвал, че съм от хората, които не делят музиката на стилове! Хубавата музика няма граници, няма стилове. Този кавър, който направихме с нея, е изцяло по наш прочит. Тя е невероятна певица и работата с нея е удоволствие! Винаги съм харесвал експерименти, що се отнася до различни стилове музика, дори съчетани с фолклор. Например рок плюс фолклор за мен е идеалната комбинация; харесвам балканските ритми. В крайна сметка, човек докато прави експерименти, открива себе си!

През април прелетя океана, за да изнесеш концерт пред наши сънародници в Монреал, Канада. Как те прие публиката там?

О, това остава един от най-хубавите моменти за мен! Изключителни са хората там! Сърцати, обичащи нашата мила България. Бях поканен от българския ансамбъл там, „Зорница“, и по-точно от Яна Беличка. Направихме един много пъстър концерт, с много песни и танци от различни фолклорни области. Нещото, което им казах, от което дори самият аз настръхнах, беше: „Сигурен съм, че България много ви липсва, но вие липсвате на България повече, отколкото можете да си представите…“

Работиш ли по нещо ново в момента? Издай малко за творческия процес около теб.

Наистина работя много. Първото, за което бих споменал, е първата ми авторска песен, която излиза съвсем скоро – на 4 юни точно в 18:00 часа, в моя YouTube канал Antonio Simeonov Music. Една песен, за която нямам търпение да ви разкажа, но на малко по-късен етап! Подготвям и дуети с едни от най-обичаните изпълнители. Разбира се, продължава работата ми с Краси Бенд и Олимпия Денс шоу. Предстоят много интересни неща, за които ще си говорим още много с вас!